Откъс от книгата на д-р Патрик Ландман "Фройд", стр. 66-69

"Психоанализата е начин на изследване на психичните процеси, но тя е също и терапевтичен метод. Към кого се адресира психоанализата? Кой има нужда от психоанализа? Фройд е имал идеята, че психоанализата като лечение трябва да е запазена за невротиците, тоест за хората, страдащи от специфична психична патология, обозначена с термина невроза. Съществуват три големи разновидности неврози – хистеричната невроза, фобичната невроза и натрапливата невроза. Интересно е да се отбележи, че хистеричната невроза е изчезнала от официалната психиатрична нозография, която в противовес на това запазва фобиите и натрапливостите. Освен неврозите се признават и две други категории патологии – психозите и перверзиите. Тези класификации, които произхождат директно от психиатрията, не са задължително уместни в областта на аналитичната клиника. От години терминът “невроза” се заменя с термина “структура”. Лакан е предложил тази дума, позовавайки се на лингвистиката на Сосюр, тъй като е искал да сложи ударението върху отношенията между всеки от елементите, които съставляват структурите. Структурите не трябва да бъдат схващани като недосегаеми, тъй като те са продуктът на една индивидуална история, която може да бъде подложена на преобразувания по време на анализа.

Фройд в Петте психоанализи е публикувал случай на хистерична невроза – случая „Дора”, случай на фобия – „малкият Ханс”, и случай на натраплива невроза – „човекът с плъховете”. Тези три случая са събрани в този сборник заедно с наблюдението на един параноик – президента Шребер, и един друг случай – „човекът с вълците”. Тези наблюдения са много ценни, тъй като илюстрират най-добре аналитичния метод.

Да вземем например случая Дора: става дума за много кратко лечение, което не е достигнало до решителен терапевтичен резултат. Хистеричната невроза се характеризира с голяма пластичност, която я кара да варира в зависимост от социалния, културен или политически контекст. Дора е на осемнадесет години, тя е дъщерята на един отдавнашен пациент на Фройд. Родителите на Дора са приятели на г-н и г-жа К. Госпожа К. е любовница на бащата на Дора (тя няма никакво съмнение по въпроса), а г-н К. ухажва настоятелно Дора.

От какво страда Дора? От кашлица, афония, диспнея, проблеми с настроението, депресия. Въпросът на Дора е свързан с женствеността. Какво е жената? А централният персонаж за нея е г-жа К., тъй като тя съчетава в себе си два съществени елемента: тя е жена за бащата на Дора, нещо, което майката на Дора не успява да бъде, и тя прави от бащата на Дора нещо различно от един импотентен в главата на една жена. Хистеричната структура на Дора ще се разгърне около тази въртележка от четирима души: неудовлетворението от отношението с майка й, отсъствието на женственост у майката, импотентността на бащата в идеите и в дискурса на майката и накрая обекта на желание на бащата, в случая г-жа К. Фройд ще се провали в аналитичната работа с Дора, вероятно поради това, че не е успял да прецени в истинската й значимост ролята на г-жа К., но това смело публикувано наблюдение е незаменимо за изучаването на хистерията и за изясняването на съставните елементи на хистеричната структура. Освен това виждаме в действие капаните и трудностите, предизвикани от преноса. В тази връзка е добре да се уточни една фундаментална идея: по време на анализата, под въздействие на преноса, вторично се развива невроза на преноса, която е вид експериментална невроза. Пациентът ще съживи отново детските си преживявания, възпроизвеждайки ги в ситуацията на отношенията с аналитика. Изкуството на аналитика се състои в това да помогне на пациента да осъзнае това повторение, което се разиграва, за да се откъсне от него, тъй като това повторение е едновременно белег за завръщане на несъзнаваното и – чрез формата, която то възприема – искане на любов, агресивност и др. - съпротива на аналитичния процес. Всяка грешна стъпка на аналитика – да отговори на дадено искане или да бъде агресивен, или да унижава пациента – е причина за триумф на съпротивите и за неуспех на лечението. Фройд в техническите си писания е смятал, че дивашката, преждевременна интерпретация, извън преноса и без такт, е много по-безобидна за пациента, отколкото грешна стъпка на аналитика в боравенето с преноса. Боравенето с преноса, значимостта му в лечението представлява вододелът между психотерапиите, вдъхновени от Фройд, и всички други психотерапевтични техники. Слагането на край на тази невроза на преноса е една от целите и един от белезите за края на анализата.

...

Но трябва ли психоанализата да се ограничава с лечението на неврози? Перверзиите и психозите не са ли достъпни за аналитичното лечение? Далеч сме от мисълта да даваме безапелационен отговор. Фройд е стигнал до схващането, че психозата излиза от рамката на психоаналитичното лечение поради нарцистичния регрес, който пречи на установяването на пренос. Въпреки това той е посветил свой труд на разгадаването на налудностите на президента Шребер. Той е сравнявал дори конструкциите, предлагани от аналитика на пациента, във връзка със спомените му от детството, с налудност, притежаваща историческа истина...

На практика изглежда трудно да се провежда типично лечение с психотичен пациент, въпреки това много психотици се консултират с аналитици и извършват аналитична работа със съвсем значими ползи. Прекалено е да се каже, че психотиците не установяват пренос, те установяват специфичен пренос, напримар аналитикът им има място в налудната им система. Полето на психозата, което е медицинският термин за лудост, групира всъщност безброй клинични разновидности и е толкова грешно да се каже, че психозата е достъпна за анализата, колкото да се каже противното."