Фройд - Психология на масите и анализ на Аза
Начало>За специалисти>Библиотека>Фройд - Психология на масите и анализ на Аза
Начало

Новини

Психоанализа

Консултация

Кризисна интервенция

За диабетици

За специалисти

За мен

Контакти

Връзки

Карта на сайта





    

Откъс от "Психология на масите и анализ на Аза" от Зигмунд Фройд, в "Тайната на живота", стр. 63-65



"Нека сега оставим отделния човек и се обърнем към описанието на масовата душа в изложението на Льобон*. В него няма моменти, чийто произход и класификация биха затруднили психоаналитика. Льобон посочва пътя, потвърждавайки съответствието между душевния живот на примитивния човек и детето.

Масата е импулсивна, изменчива и възбудима. Тя почти изцяло се ръководи от несъзнаваното. Импулсите, на които се подчинява масата, могат да бъдат, според обстоятелствата, благородни или жестоки, героични или страхливи, но във всички случаи те са толкова императивни, че не разрешават да се прояви не само личният интерес, но дори и инстинктът за самосъхранение. В тълпата няма нищо преднамерено. Дори и да желае страстно нещо, то това никога не е задълго, тя не е способна да демонстрира постоянство на волята. Тя не понася отсрочка между желанието и осъществяване на желанието. Тя се чувства всемогъща, у индивида в масата изчезва понятието невъзможно.

Масата е лековерна и изключително лесно се поддава на влияние, тя не е критична, за нея няма неправдоподобни неща. Тя мисли чрез образи, които се пораждат асоциативно, както това става при отделния човек, когато той свободно фантазира. Тези образи не са подложени на внимателна проверка от страна на разума за съответствие с действителността. Чувствата на масата винаги са твърде прости и твърде хиперболични. По такъв начин тя не познава нито съмненията, нито неувереността.

Масата незабавно стига до крайности, изказаното съмнение веднага се превръща при нея в непоколебима вяра, зрънцето антипатия – в дива омраза.

Склонната към всякакви крайности маса, от своя страна, се възбужда само от изключителни дразнения. Онзи, който иска да влияе върху нея, няма нужда от логическа проверка на своята аргументация, той трябва само да рисува с най-ярки краски, да преувеличава и винаги да повтаря едно и също.

Тъй като масата не се съмнява в истинността и лъжливостта на каквото и да било, и при това съзнава своята огромна сила, тя е толкова нетърпима, колкото и подвластна на авторитета. Тя уважава силата, а от добрината, която й изглежда само като разновидност на слабостта, се ръководи само в незначителна степен. Тя иска от своя герой сила, дори насилие. Тя иска да я владеят и да я потискат, иска да се страхува от своя господар. Тъй като в основата си е напълно консервативна, тя изпитва огромно отвращение към всички нововъведения и прогреса и безкрайно благоговение към традициите.

За да си създадем правилна представа за нравствеността на масите, трябва да вземем под внимание факта, че при съвместното пребиваване на индивидите от масата при тях отпадат всички индивидуални възпиращи моменти и за свободно удовлетворение на първичните пориви се пробуждат всички жестоки, груби, разрушителни инстинкти, които дремят в отделната особа като остатъци от първобитните времена. Но под влияние на внушението масите са способни и на голямо самоотричане, безкористност и преданост към идеала. Докато при изолирания индивид едва ли не единственият стимул за действие е личната изгода, в масата този стимул преобладава много рядко. Може да се говори за повишаване на нравственото равнище на отделния човек под въздействието на масата. Въпреки че интелектуалните постижения на масата винаги са много по-ниски от постиженията на отделния човек, нейното поведение може както да надвишава много равнището на индивида, така и да му отстъпва по много неща.

Някои други черти в характеристиката на Льобон потвърждават правото да се отъждестви масовата душа с душата на примитивния човек. При масите могат да съществуват и да се съгласуват най-противоположни идеи, без да възникне конфликт поради тяхното логическо несъответствие. Същото намираме и в несъзнавания душевен живот на отделните хора, децата и невротиците, както това отдавна е доказано от психоанализата.

… И накрая, масите не познават жаждата за истина. Те искат илюзии, без които не могат да живеят. Иреалното винаги има приоритет за тях пред реалното, нереалното им влияе почти толкова силно, колкото и реалното. Масите демонстрират явната тенденция да не виждат разлика между тях."


* Льобон, Гюстав. Психология на тълпите, 1895г.



София: Евразия, 1994