ШИЗОФРЕНИЯ, ШИЗОТИПНИ И НАЛУДНИ РАЗСТРОЙСТВА

Шизофренията е най-често срещаният и най-важен представител на тази група. Шизотипното разстройство притежава много от характерните черти на шизофренните разстройства и вероятно е свързано с тях генетично, но то не показва халюцинациите, налудностите и грубите поведенчески нарушения, които се наблюдават при шизофренията, поради което не винаги е обект на лекарско внимание. Повечето от налудните разстройства вероятно нямат връзка с шизофренията, макар че трудно се различават от нея клинично, особено в ранните им стадии. Те представляват хетерогенна и недостатъчно изучена група от разстройства, която за удобство може да се подраздели, според типичното им времетраене, на група от персистиращи налудни разстройства и по-голяма група от остри и преходни психотични разстройства. Последните изглежда са особено чести в развиващите се страни. Изброените тук подразделения трябва да се разглеждат като провизорни. Шизоафективните разстройства запазват мястото си в този раздел, въпреки противоречията относно тяхното естество.

F20 ШИЗОФРЕНИЯ

Шизофренните разстройства най-общо се характеризират с фундаментални и характерни отклонения в мисленето и възприятията, и с афект, който е или несъответен или притъпен. Яснотата на съзнанието и интелектуалните възможности обикновено са запазени, въпреки че с течение на времето може да настъпи известен когнитивен дефицит. Нарушенията засягат най-основните функции, които дават на здравия човек чувство за индивидуалност, неповторимост и самостоятелност. Най-интимните мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани от или споделени с околните, поради което могат да се развият обяснителни налудности в смисъл, че са налице естествени или свръхестествени сили, които влияят върху мислите и постъпките на заболелия по начини, които често са нелепи. Болните могат да се преживяват като средоточие на всички събития. Халюцинациите – особено слухови – са чести и могат да коментират поведението или мислите на лицето. Възприятната дейност е често нарушена и по други начини: цветовете или звуците могат да изглеждат необичайно ярки или качествено променени, а маловажни особености на обикновени неща да се възприемат като по-значими от предмета като цяло или от ситуацията. В ранния период често се наблюдава недоумение, което води до убеждението, че всекидневни ситуации притежават особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за болния. При характерното шизофренно разстройство на мисленето, периферни и несъществени елементи на дадено понятие, което при нормална целенасочена мисловна дейнсот се подтискат, излизат на преден план и се използват вместо онези, които са съществени и съответни на ситуацията. Така мисленето става неясно, незавършено и непроницаемо, а изразяването му в речта е понякога неразбираемо. Прекъсванията или вмятанията в потока на мисленето са чести, като мислите понякога се преживяват като отнемани от външна сила. Настроението обикновено е с намалена амплитуда, непостоянно или несъответно. Амбивалентността и разстройствата на волята могат да се проявяват като инертност, негативизъм или ступор. Може да е налице кататония. Началото на заболяването може да бъде остро със сериозни нарушения на поведението или подмолно, с постепенно развитие на странни идеи и поведение. Протичането също показва голямо разнообразие и в никакъв случай не е неизбежно хронично или водещо до упадък. В известен процент от случаите, който може да варира в различните култури и популации, изходът е пълно, или почти пълно възстановяване. Двата пола се засягат приблизително еднакво, но началото на заболяването е с тенденция да настъпва по-късно при жените.

Въпреки че не се установяват патогномни симптоми в строг смисъл, от практическа гледна точка е полезно гореописаните симптоми да се разделят на групи, които имат особено значение за диагнозата и често възникват заедно, като: