Откъс от книгата на Зигмунд Фройд "Увод в психоанализата", стр. 5-7

"… Когато подлагаме някакъв болен на една неизвестна за него медицинска техника, то като правило пред него ние омаловажаваме трудностите, свързани с тази техника, и му даваме обнадеждаващи обещания относно успеха на лечението. Смятам, че имаме право да сторим това, защото по такъв начин повишаваме изгледите за терапевтичен успех. Когато обаче се захващаме с психоаналитичното лекуване на един невротик, ние процедираме иначе. Ние му изтъкваме трудностите на метода, неговата продължителност, ограниченията и жертвите, които той изисква и без които е невъзможен успехът, следователно му казваме, че не можем да му обещаем нищо със сигурност, че всичко зависи от неговото поведение, от неговата способност за разбиране, сговорчивост и издръжливост. Имаме достатъчно добри мотиви за това на пръв поглед толкова объркващо поведение, които по-късно вероятно ще успеете да разберете.

Затова не се сърдете, че сега ще се отнасям към вас почти така, както и към тези невротично болни. Всъщност аз не ви съветвам да дойдете и на следващата ми лекция. Воден от това намерение, аз ще ви покажа несъвършенствата, с които необходимо е свързано обучението по психоанализа, и какви са трудностите пред изработването на собствено мнение в тази област. Ще ви покажа, че цялата насока на вашето досегашно образование и всички ваши мисловни навици би трябвало неизбежно да ви направят противници на психоанализата и колко неща би трябвало да преодолеете в себе си, за да овладеете тази инстинктивна склонност към конфронтация. Естествено аз не мога да предскажа с какво моите лекции ще повлияят върху разбирането ви за психоанализата, но поне мога да ви обещая, че изслушвайки ги, вие едва ли ще се научите как да провеждате психоаналитично изследване или лекуване. Ако обаче между вас има някой, който не би се задоволил с едно повърхностно запознанство с психоанализата и би желал да встъпи в трайни отношения с нея, то аз не само че няма да го посъветвам, но и направо ще го предупредя да не прави това. Както стоят нещата сега, с подобен професионален избор той ще унищожи възможностите за успех в някой университет, а ако се опита да живее като практикуващ лекар, ще се озове в общество, което не разбира неговите стремежи, което не му се доверява и го смята за враг, и ще насъска срещу него всички дремещи в недрата му зли духове. Вероятно от придружаващите бушуващата днес в Европа война явления ще можете приблизително да прецените колко огромни са тези легиони.

Все пак има достатъчно хора, за които това ново познание притежава привлекателна сила въпреки всичките си неудобства. Ако някои от вас са от този род и въпреки моите предупреждения се появят тук и следващия път, то вие ще бъдете добре дошли. Всички обаче имате право да узнаете къкви са свързаните с психоанализата трудности.

На първо място е трудността при преподаването, т.е. на обучението по психоанализа. Медицинското обучение ви е научило да наблюдавате. Вие виждате анатомичния препарат, утайката от химическата реакция, съкращаването на мускулите в резултат от дразненето на нервите. После пред погледа ви са болните, симптомите на техните страдания, продуктите от болестотворните процеси, а в много случаи и причинителите на болестта в изолирано състояние. В хирургичните специалности вие ставате свидетели на интервенции, чрез които ние помагаме на болния и които сами бихме могли да осъществим. Дори в психиатрията огледът на болния ви осигурява обилие от наблюдения относно измененията в неговата мимика, в неговия начин на говорене и поведение, които оставят във вас дълбоки впечатления. Така че учителят по медицина играе предимно ролята на гид и обяснител, който ви съпровожда в музея, докато вие влизате в непосредствен контакт с обектите и смятате, че благодарение на собствените си сетива сте се убедили в съществуването на новите факти.

За съжаление в психоанализата всичко е по-различно. При аналитичното лекуване не става нищо друго освен обмен на думи между анализирания и лекаря. Пациентът говори, разказва за минали преживявания и сегашни впечатления, оплаква се, признава желанията и емоционалните си пориви. Лекарят слуша, опитва се да направлява хода на мислите на пациента, предупреждава го, насочва неговото внимание в различни посоки, дава му обяснения и наблюдава реакциите на разбиране или отхвърляне, които той предизвиква у болния. Необразованите близки на нашите болни – на които импонира само видимото и понятното, и най-вече действия от рода на тези, които виждаме в кинотеатъра – никога не пропускат да изразят своето съмнение, че “с просто говорене може да се направи нещо срещу болестта”. Това е, разбира се, колкото късогледо, толкова и непоследователно. Това са същите хора, които със сигурност знаят, че болните “просто измислят” симптомите си. Думите отначало са били вълшебство и дори и днес са запазили част от древната си вълшебна сила. С думи можем да направим някого щастлив или да го отчаяме, с помощта на думите учителят предава своето знание на учениците, с думи ораторът увлича слушателите си и определя техните преценки и решения. Думите предизвикват афекти и са най-универсалното средство за повлияване на хората."